Тази публикация е отлична възможност да пишете за системата ISI, това, което обещах на приятел от много дълго време. Но също така е възможност да прегледате колко добре се римува историята (или лошо). Преди няколко години, около две, Видях го в мебелен магазин, вероятно Кика, книга на немски за Игнац Земелвайс. Беше на немски, така и в немскоезичните страни, вероятно в Австрия, не беше продаден. Аз това правя, Нося книгите, които не се продават в мебелните магазини. Исках да го купя, но не можеше да стане. Държах го в ръката си с убийствени мисли, точно пред камерите. Когато отидох втория път да го поискам, вече го нямаше, бяха сложили други книги или вече не знаех къде да я търся. Дори сега съжалявам. Че отдавна не съм чел немска книга, освен това историята на Игнац Земелвайс е много болезнена и всъщност показва как работи науката, особено медицинската наука, но не само. Унгарският лекар Земелвайс (1818-1865) направи изключително откритие в епоха, когато микробите и как те причиняват болести бяха неизвестни (въпреки че идеите за тяхното съществуване датират от Средновековието, от времето на черната смърт). Първите микроскопи бяха откроили някои малки организми, които се плъзнаха във водата, но все пак инфекциозните болести се произвеждат от...миазми, според официалната наука.
Какво прави Земелвайс?? Observă ca în spitale, майчината смъртност беше от 3 пъти по-често, отколкото при раждане с акушерки. Причината за смъртта на тези жени е родилната треска, и чрез измиване на ръцете със специален разтвор (тривиално сега, на базата на хлор), разработен от него, честотата му е намалена до по-малко от 1%. Игнац написа и книга за това. И публикувани. Но какво значение има? Той е осмиван от тогавашния медицински елит. Получил нервна криза и попаднал в лудница, unde după 14 дни той почина в резултат на гангрена, причинена от побоищата, нанесени от охраната.
Pare dincolo de tragedie? Иронията на съдбата, да умрете от това, което на практика бихте могли да предотвратите! Как изглеждаше светът преди антибиотиците? Ce însemna atunci o infecție? Гримовете за филми на ужасите сега са смешни в сравнение с тогавашната реалност.
Така става, ако се опитваш да правиш добро, ако имате нови идеи. Самоубийство или лудост. Не знам кое е по-лошо. Но най-болезненото е, че има влиятелни хора, които се подиграват на лекар, който само казва, че е възможно, какво е научил в колежа, но и от ежедневната практика, намаляване на честотата на сериозните последици от вирусна инфекция чрез овладяване на възпалението. Искам да кажа, не правете открития, а да прилагаш наученото в училище. Какво прави д-р Грошан?, може би с други вещества с подобни ефекти, някои лекари в Африка вероятно го правят, Индия или други страни без претенции, unde se pare că efectele covid nu sunt atât de dureroase ca la noi. Не само че там има повече млади хора, e mai cald etc. Обществената грижа е много по-силна там, извън другите фактори. Moașele din poveste adică… Și nu atâtea somități care sa spună medicilor și farmaciștilor ce să facă în cele mai mici amănunte cazul unui virus de răceală muntant. Asta în condițiile în care ieri l-am auzit pe Andrei Baciu că nu știa că există substanțe care ar putea combate furtuna citokinică.
„În atenția colegilor din presa, un pont de investigație:
Cum știi că un medic e cu adevărat un cercetător și nu un impostor care se plimbă pe la televizor pretinzând că are un tratament minune?
Много просто. Trebuie să aibă în CV publicații științifice, adică articole cu câteva caracteristici obligatorii:
1. Idee originală și protocol de cercetare
2. Studii în condiții controlate strict
3. Проверени заключения
4. Opinii ale altor medici reputați, într-un proces numit „peer review” care certifică calitatea știintifică a materialului.
Am căutat de curiozitate să vad care e activitatea științifică a doamnei Flavia Groșan, например.
Am găsit un singur articol din 2011, publicat în Jurnalul de Chimioterapie Microbială Oxford. Това не е нейният кабинет, ci al unui medic din străinătate. La care ea a participat, alături de alte câteva zeci de cadre medicale, din care destui români.
În el, medicii au dat două antibiotice pacienților cu pneumonie și au urmărit efectele. Doamna Groșan a avut probabil câțiva pacienți înrolați și a trimis datele cercetătorilor din străinătate care au scris articolul.
https://academic.oup.com/…/66/suppl_3/iii19/669346…
Asta e activitatea ei științifică într-o publicație reputată globală pe care am putut s-o găsesc. E menționată la „și alții care ne-au ajutat” într-un singur articol. Nu mă îndoiesc însă că mai are și alte articole publicate în România, căci aici avem o groază de reviste medicale de nișă, cu impact științific real de obicei redus.
Însă ca om de știință reputat și care contează… ei bine, putem spune destul de simplu că doamna Groșan nu a depășit Bihorul în mod semnificativ.
Деци, dragi colegi din presă, мост: Dacă vreți să aflați câte parale face în lumea științifică unul dintre medicii care apar la televizor, căutați-i numele în Google Scholar. E varianta motorului de căutare care indexează articolele științifice care contează cu adevărat. Mai sunt utile și PubMed sau ResearchGate.
Vă las plăcerea să descoperiți acolo și operele științifice ale Adinei Alberts, например. Подсказка: ще е много трудно…)
Cu plăcere.”
